Authors

Abstract

The hourly productivity of the milking parlour is significantly influenced by the organization of the technological process. Milkers perform a series of sequential operations (entry on the platforms, washing, drying, placing the milking units, removing them, disinfecting the teats, exiting the platforms of the milking parlour) the duration of which is a large part of the total milking time. The duration of the latent period from the release of oxytocin to its contact with the myoepithelial cells in the glandular part of the udder is from 30 s to 90 s (average 60 s). In this line of thought, the following questions arise: "in what time interval should the preparatory operations for milking be performed and what is their permissible duration". The aim of the present study is to develop methodologies (models) for simulating the work of milkers in "Parallel" type parlours. It was found that under the initially set working conditions of only two milkers in the milking parlour, all developed models are applicable for capacities up to 2x8. Models II, III and IV are unacceptable for capacities above 2x8, as the total duration of preparation of milking cows exceeds the time frame by between 30-80%. This finding proves that for a capacity over 2x8 it is necessary to perform technological operations with a larger number of milkers.

Abstract in Bulgarian

Часовата производителност на доилната зала се влияе значително от организацията на технологичния процес. Доячите извършват поредица от последователни операции (влизане на платформите, измиване, изсушаване, поставяне на доилните апарати, свалянето им, дезинфекция на цицките, излизане от платформите на доилната зала), чиято продължителност е голяма част от общото време на доене. Продължителността на латентния период от освобождаването на окситоцин до контакта му с миоепителните клетки в жлезистата част на вимето е от 30 s до 90 s (средно 60 s). В този ред на мисли възникват следните въпроси: „в какъв интервал от време трябва да се извършват подготвителните операции за доене и каква е допустимата им продължителност“. Целта на настоящото изследване е да се разработят методики (модели) за симулиране работата на доячите в зали тип „Паралел”. Установено е, че при първоначално зададените условия на работа само на двама доячи в доилната зала, всички разработени модели са приложими за капацитети до 2х8. Модели II, III и IV са неприемливи за капацитети над 2х8, тъй като общата продължителност на подготовката на дойните крави надвишава времевата рамка с между 30-80%. Тази констатация доказва, че при капацитет над 2х8 е необходимо извършването на технологични операции с по-голям брой доячи.